Когато хората поставят оценка, те не разполагат с всички факти. Възприемането е ограничено от гледната точка на собствената перспектива, а и от факта, че не разполагаме с достатъчно време, за да преценим човека отсреща.
Именно затова са схемите, които използваме като щампа, за да поставим определени типажи в тях. Когато видим човек, който се усмихва, сме склонни да заключим, че той е положителен и приятелски настроен, на базата на предишния ни опит. Когато видим свити, треперещи юмруци, за части от секундата мозъкът ни изпраща сигнал – „Бий се или бягай!“
В повечето случаи схемите, освен че спестяват време за реакции, създават условия за грешки. Ако не си дадем сметка, че първото впечатление може да бъде погрешно, рискуваме да съдим хората прибързано и да не дадем шанс на човек да разкрие потенциала, който носи в себе си.
Оценката или впечатлението, което си създаваме за един човек, рядко – а може би почти никога – не е безпристрастно. От чисто биологична гледна точка, човек е устроен така, че да бъде ръководен от емоциите си.
Самата дума „емоция“ произлиза от латинското movere, което означава „движа се“. Може да владеем тези емоции до съвършенство, да сме се научили как да ги контролираме, потискаме, как и кога да ги изразяваме, но освен ако човек няма някакво нарушение, животът на рационалния човек без тях е невъзможен.
Човек влага емоция от избирането на хляб в магазина до преценката за хора, обстоятелства и събития. Мозъкът може да се раздели условно на две части – емоционален и мислещ. Лимбичната система действа като спусък. Много преди да си дадем сметка какво се случва, емоциите вече са на своя път.
Вълната от хормони, която буквално облива мозъка ни в критични ситуации, не ни дава никаква възможност да мислим трезво и логично. На мислещия мозък му трябва време, с което емоционалният не разполага. Точно за това е важно да разберем, че емоционалният мозък е в пъти по-бърз от мислещия, и когато определяме някого като агресивен, да се замислим дали не осъждаме прибързано – и възможно ли е човекът просто да има лош ден?